Уникарт, 2022. — 253 с.
Настоящата книга е своеобразно продължение на публикациите ми свързани с археологическите проучвания на Западното крайбрежие на Черно море през последните 10 години.
В случая акцента пада върху крайбрежната територия заключена между полуостров Метоха (нос Чукалята) и полуостров Форос (нос Форос) до Бургаския залив. Изборът на тази територия не е случаен – тя е своеобразно бяло петно на археологическата карта на Бургаския регион. Тук имам предвид, че археологиче- ските проучвания в крайбрежната зона на границата между община Созопол и община Бургас са ограничени на изток до полуостров Атия (Христов 2018а, 31 – 48) и на запад до крайбрежните обекти на залива Форос (Николов 2015, 119 – 130).
Приносът към допълването на археологическата карта на Бургаския залив е видим от изнесената подробна информация за обекти, останали до лятото на 2020 г. неизвестни или слабо познати. Тук трябва да констатирам, че за първи път в научно обръщение се представят резултати от подводни проучвания в една обширна акватория, заключена на север до остров Св. Анастасия, на запад до нос Каба Бурун и на изток до нос Чукалята. Всъщност, както ще стане ясно от исто- рията на подводните проучвания, залива Ченгене скеле и близката му акватория дълги години са оставали незаслужено встрани от планираните подводни археологически изследвания на българското черноморско крайбрежие. Запълването на това бяло петно от българската акватория с информация на движими културни ценности и археологически обекти е съществен принос към общата морска история на Западния Понт.